Защо не мога аз да те забравя,

защо сърцето си така наказвам?

Защо ли болката е толкова голяма и

в бездънна яма аз пропадам.

Всяка нощ в леглото лягам и си мисля за деня,

в които ти си тръгна, а аз не направих нищо да те спра.

Да  бях ти казала:

“Спри!Върни се!Стои при мен-страх ме е сама.

Обичам те, не си отиваи!”

Щяхме ли да бъдем заедно сега?

Попитах те веднъж това,

а ти отвърна с мъка “ДА!”

И двамата мълчим сега

и съжаляваме за нашата съдба.

Но това е! Каквото беше беше!

Няма връщане назад.

Обичам те и ти обичаш мене,

но всичко свърши между нас.

Последно “сбогом” на голямата любов.

Последно “сбогом” казвам аз сега

с усмивка и сълзи в очите

последно спомням си за “нас”.

Когато ти е тъжно, когато те боли,

спомни си за мен и нашите  незбъднати мечти,

и не плачи, а се усмихни.

Усмихваи се когато те боли!